In appreciation of 2020

By Posted on 1 min read

Много се чудех дали да пиша за тази година… Струва ми се, че годината не може да бъде облечена в думи, като че ли иначе богатият ни български език няма достатъчно (или правилните) думи, за да бъдат описани изминалите 366 дни.

 

Аз съм от хората, които имат чувството, че докато нещо не бъде изречено на глас(или написано) то не е истина, а съществува само в главата ни. Затова не искам да напиша каква беше изминалата година, защото ме е страх, че всичко, което БЕШЕ ще БЪДЕ завинаги.

А то всъщност вече Е завинаги… 

През 2020 изживяхме история – такава каквато я учих години наред в учебниците и си казвах “какъв късмет, че не живея в такива времена”. 

А колко изумително е, че една и съща година беше кофти година за милиони, милиарди хора едновременно? Дори да е била хубава година в личен план, то как можеш да наречеш 2020-та „добра година’? По някакъв странен начин това прави хората по-обединени от всякога. 

Странна година. Страшна и някак приземяваща те. Защото човекът на 21.век има тенденцията да си мисли, че той е най-висшата форма на съществуване и че с всеки изминал ден светът е все повече под негов контрол. А то далеч не е така – човек е никой и нищо във вселената – просто една прашинка във въздуха.

Всеки един от нас не се нуждае от власт и контрол, за да бъде щастлив и пълноценен, а от това да бъде обичан и да не бъде сам. Да бъде с покрив над главата си, с храна на масата и с причина да стане сутрин. 

Както казах – трудно е да опишеш 2020-та. Трудно е да обясня и всичко, което научих през 2020-та. Но разбрах, че имам още много да науча. Аз знам, че нищо не знам. Тази крилата фраза на Сократ описва най-добре изводът ми в края на годината.

Защото всеки ден стигам до ново прозрение за себе си, за света, за бъдещето, за миналото, за любовта, за семейството, за щастието, за всичко.

Мислите ми са хаотични и разпиляни и това си личи. Изпитвам трудност да ги подредя в главата си, а още повече пишейки. Беше година пълна със събития – в световен и в личен план. Беше година, за която ще ми е необходимо повече време, за да асимилирам напълно. Беше и година на промени и уроци.

Въпреки всичко е важно да не забравяме 2020, защото най-вероятно беше една от най-важните от живота на мнозина и ще ни бележи завинаги.

Благодаря ти, 2020-та за това, че ни направи по-смирени и по-осъзнати.

XOXO
signature

Subscribe so you don’t miss a post

Sign up with your email address to receive news and updates!

What do you think?

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

No Comments Yet.

Previous
Моите любимци за 2020
In appreciation of 2020