“Човек трябва да се научи да танцува дори и в дъжда”

„Life isn’t about waiting for the storm to pass…It’s about learning to dance in the rain.“

…или по друг начин казано – трябва да се научим да виждаме позитивите дори и в негативните неща и ситуации.

През изминалата година доста пъти съм си казвала този цитат, когато нещо не върви както трябва. Но какво конкретно е вдъхновението ми за днешната публикация? Нещо малко на пръв поглед, което обаче може да помрачи настроението ми и да ме накара да не се чувствам толкова добре в кожата си.

Нека си поговорим за самочувствието. В последно време категорично стигнах до извода, че самочувствието е нещо много хубаво и необходимо, стига да е в допустимите граници.

Чувството да си уверен в себе си, е нещо несравнимо, което ти дава много голяма психическа сила. За мен именно увереността е най-хубавият аксесоар, който човек може да носи. Но няма как да отречем, че всъщност е доста трудно да се обичаш напълно какъвто си и да приемеш всичките си недостатъци. Но не е невъзможно.

Всеки един от нас трябва да полага ежедневни усилия, за да осъзнае уникалността си и че няма нищо лошо в нея.

Аз лично съм взела решението да насоча енергията си в това да се науча да се обичам с всички свои несъвършенства, вместо в това да се опитвам да ги променя, за да стана “перфектна”.

И в днешната публикация, чрез няколко снимки и един случайно закупен тоалет, искам да ви покажа именно това. Колко по-щастлив би бил човек, ако се приеме какъвто е.

Аз като почти всяко момиче съм се питала как бих изглеждала с руса, червена, черна и т.н. коса и това лято се престраших да експериментирам.

Два месеца по-късно и с червеникаво-розова коса, мога да заявя, че боядисването не е за мен и си мечтая за кафявия цвят. Но да не се отклонявам от същината на темата – мисълта ми е, че определено промяната на цвета на косата ме накара да не се чувствам толкова добре в кожата си, развали ми малко настроението и започнах да виждам само това “несъвършенство” у себе си.

Но както гласи цитатът горе: “човек трябва да се научи да танцува дори и в дъжда”. Та именно чрез този аутфит успях да направя това. Успях да оценя и видя червеният цвят и от положителна страна и даже да му се зарадвам за миг.

Смятам, че когато отново съм брюнетка, този аутфит дори не би изглеждал толкова завършен колкото сега. Успях да оценя недостатъка и да го видя като позитив.

Какво малко, от части незначително, нещо като цвета на косата, може да ме накара да осъзная важността на това да не виждаме само негативното в ситуациите.

А що се отнася до аутфита – семпъл и същевременно подходящ както за по-небрежни излизания, така и за моментите, в които искаш да изглеждаш все едно си положил малко повече усилия. Комбинацията от тъмно червено и розово ми е много любима и тъмното дънково яке успя напълно да завърши тоалета. Обувките са добре познатите бляскави кецове, които въпреки че не са ми много любими, отиват на доста тоалети, като тук например смятам паснаха перфектно. Чантата е една от най-носените ми това лято и въпреки яркия цвят- също отива на доста дрехи. И разбира се, аксесоарът, който придаде завършен вид на цялостната визия, е червеникаво-розовата ми коса.

XOXO
signature

Subscribe so you don’t miss a post

Sign up with your email address to receive news and updates!

What do you think?

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

No Comments Yet.

Sign up to receive new posts straight to your inbox !

Previous
Септември – понеделникът на годината
“Човек трябва да се научи да танцува дори и в дъжда”